Най-добрите места за рафтинг в България

пускането по буйно течаща река повдига много адреналина, а в допълнение, преминаването през кратки спокойни участъци разкрива невероятни гледки, които често спират дъха.

Много страни предлагат невероятни места с прекрасни условия за рафтинг и България е една от тях. У нас има няколко реки, където може да изпитате това забавление, но трябва да сте бързи, защото желаещите са много.

Рафтинг – що е то?

Рафтингът е високо-адреналинов спорт, включващ спускане по речни бързеи с гумени лодки (салове). Има различни степени на трудност, в зависимост от вълнението на реката. Те се определят според наличието на бързеи, които се получават в резултат на резки спадове във височината на водата и поради наличието на скрити малки или големи скали.

Рафтингът е предизвикателен и в същото време много забавен спорт – необходимо е само да се спазват правилата за безопасност. Съвсем нормално е бързеите да предизвикват страх в много хора, но правилното спускане по реката гарантира едно безопасно, приятно и вълнуващо приключение. Правилно спускане означава всичко да се случва под ръководството на инструктор, след проведено обучение, с използване на правилното оборудване и вземане на всички предпазни мерки.

Популярността на спорта вероятно се дължи на факта, че почти всеки човек може да го практикува, включително тези, които не могат да плуват и нямат предишен опит. Нужни са само малко кураж и 30 минути инструктаж.

Цените на човек започват от около 40 лв. и стигат до 60, като разликите се определят от конкретния маршрут, големината на групата и компанията, която предлага спускането. Някои компании предлагат транспорт и настаняване в близост до мястото на самия рафтинг, което може да оскъпи изживяването неколкократно, но това пък вече си е същинска екскурзия. Възрастта на участниците в спускането също е политика на компанията, която го организира, но по правило децата трябва да са поне ученици, за да се включат (6-7 години).

Какво представлява лодката?

Саловете са надуваеми лодки, изработени от многопластова синтетична гума (хипалон) или винил (PVC) плат с няколко независими въздушни камери. Те могат да бъдат с дължина от 3.5 до 6 м., ширина от 1.8 до 2.5 м. и в различни форми – симетрични (управлявани с гребло от кърмата) и асиметрични (управлявани с рул). Саловете се задвижват с гребла и обикновено са за 4 до 12 души.

Каква екипировка е необходима за рафтинг?

Рафтинг екипировката включва неопренов костюм, спасителна жилетка, каска и гребло. На някои места се предлагат и неопренови обувки. Неопренът е вид синтетичен каучук и материятата му е водоустойчива и еластична. Той не позволява на водата да достигне до кожата и е пълен с малки въздушни мехурчета, които изолират от студа и задържат топлината.

Освен екипировката, осигурена от гидовете, ще са ви необходими също бански костюм, чехли и хавлия.

Как се управлява лодката?

Преди всяко рафтинг спускане задължително се провежда инструктаж. Той включва обучение за начина на гребане, реагиране на команди от гидовете, начин на плуване при попадане във водата и правила за безопасност. Основна роля по време на спускането играе координацията на екипажа – греблата трябва да са синхронизирани, за да се поддържа балансът на сала. Инструкторът стои на кърмата и управлява лодката, чрез подаване на команди на останалата част от екипажа. В случай, че някой от рафтърите падне зад борда, трябва да се застане в позиция „бодирафт” – тялото е отпуснато по гръб във водата, с крака в посока на течението. Това дава възможност за наблюдение какво се случва по течението и за адекватна реакция.

Степени на трудност на бързеите

Бързеите са степенувани по международна скала в степени от 1 до 6. Те нарастват прогресивно според трудността, опасността, размера и вида на вълните, рисковете, температура на водата, географския терен (дефиле или равен терен) и други.

Степен 1: Бързотечаща река с малко скалисти зони

Степен 2: Лесен, с повече бързеи и по-големи скални участъци

Степен 3: Труден, с разпенена вода и малки вълни

Степен 4: Много труден – множество бързеи, наличие на скали, разпенени води

Степен 5: Екстремен – големи вълни, много скали и опасни участъци (трябва да се практикува само от опитен екип)

Степен 6: Невъзможен за преодоляване, „самоубийствен“

За какво да внимаваме по време на рафтинг?

• Винаги носете спасителната жилетка, докато сте във водата. Тя трябва да прилепва плътно до тялото.
• Каските също са задължителни – те се използват най-вече, за да ви пазят от греблата на ентусиазираните ви рафтинг съотборници и много по-рядко за протекция от скалите в реката.
• Не поставяйте краката си извън лодката – може да се нараните в случай на удар със скала.
• Дръжте греблото задължително с две ръце.
• Изпълнявайте командите на инструктора.
• Ако паднете във водата, не се паникьосвайте. Спасителната жилетка веднага ще ви вдигне към повърхността. Много вероятно е да изплувате близо до лодката – в този случай се хванете здраво за нея и при първа възможност се качете обратно. Ако пък изплувате далеч от лодката, заемете позиция „бодирафт”

Кои са най-добрите места за рафтинг в България?

В последните години рафтингът в България се популяризира с много висока скорост и набира все повече почитатели. Сезонът продължава от март до ноември (варира за отделните реки), а най-предпочитаните места са коритата на реките Струма, Места и Искър. Кой точно месец да изберете за вашето рафтинг приключение зависи от нивото на трудност, което желаете да изпитате. Например, през март и април реките по правило са по-бързи и по-пълноводни поради топящите се снегове в планините, през сухите юли и август – най-спокойни, а през септември и октомври, те отново стават по-бързи и бурни, но и по-дълбоки, заради завръщането на дъждовния сезон.

Река Струма

Река Струма тече между Пирин и Малешевска планина и предлага чудесни условия за рафтинг. Има две трасета – горно и долно, които се различават значително по трудност и екстремност. Долното трасе се счита за „семейно“ и е с дължина 10 км. То започва от село Железница и стига до Симитли, където коритото на реката е широко и въпреки, че там тече бързо, няма опасност от преобръщане на лодката.

Горното трасе е екстремно и изисква рафтърите да могат да плуват. То започва от Симитли, минава през Кресненското дефиле и завършва в Сандански. Отнема около 3 часа, за да се измине цялото.

Кресненското дефиле е известно със своите бързеи и подводни скали, които превръщат рафтинг спускането във вълнуващо преживяване. Нивото на трудност е от 2 до 4 по шестобалната международна скала, а подходящи месеци за спускане са от април до юли и от октомври до ноември. През август и септември нивото на водата спада и условията не са благоприятни за спускане.

Река Места

Места привлича любителите на рафтинга с пенливите води в местността Момина Клисура и спиращите дъха пейзажи. Поречието и е с най-голямата средна надморска височина (1318 м) и най-голям наклон сред реките в България, което предлага отлични условия за спускане.

В началото спускането започва в тиха вода, което дава възможност на рафтърите да свикнат с командите и техниката на гребане. Подходящи месеци за рафтинг са март, април и май, когато нивото на водата е по-високо. А като допълнение на екстремното преживяване любителите могат да видят средновековната българска крепост Момина Кула, която се намира в най-тясната част на пролома.

Река Искър

Искърското дефиле е подходящо място за рафтинг за хора от всякаква възраст, включително и деца. Трасето е с дължина около 10 км и се изминава за около 2 часа. Спускането става по атрактивен и безопасен маршрут, преминаващ покрай бързеи с различна степен на трудност и красиви образувания като Лакатнишките скали. Средното ниво на трудност по шестобалната международна скала е 2.

Река Арда

Река Арда тече през Родопите и е предпочитан избор за по-опитните рафтъри поради сложността на трасето. То е с дължина 50 км и започва от язовир Бели Лом, преминава през Дяволския мост и завършва на язовир Кърджали. Обикновено спускането се организира в два последователни дни – с нощувка на Дяволския мост (най-големият каменен мост в Родопите с дължина 56 м). Трасето по буйните води на Арда от язовир Бели Лом до Дяволския мост се изминава за около 4-5 часа гребане. Същото време е необходимо и за втората част от трасето, но там бързеите се редуват с по-спокойни води, което позволява на рафтърите да си отдъхнат и да презаредят силите си. Средното ниво на трудност по шестобалната международна скала е 3.

Кои са най-добрите места за рафтинг в България?

В последните години рафтингът в България се популяризира с много висока скорост и набира все повече почитатели. Сезонът продължава от март до ноември (варира за отделните реки), а най-предпочитаните места са коритата на реките Струма, Места и Искър. Кой точно месец да изберете за вашето рафтинг приключение зависи от нивото на трудност, което желаете да изпитате. Например, през март и април реките по правило са по-бързи и по-пълноводни поради топящите се снегове в планините, през сухите юли и август – най-спокойни, а през септември и октомври, те отново стават по-бързи и бурни, но и по-дълбоки, заради завръщането на дъждовния сезон.

Река Струма

Най-добрите места за рафтинг по света

За любителите на околосветските пътувания препоръчваме и нашия топ 5 списък с най-добрите места за рафтинг по света. Това са дългата 450 км река Колорадо в Щатите; започващата в подножието на 110-метровия водопад „Виктория“ река Замбези в Зимбабве; река Пакуаре в Коста Рика, с нейните 38 различни бързея; реката Ноче в Италия, с нейния високоадреналинен скалисти профил и, разбира се, достъпната само с хеликоптер река Северен Джонстоун в девствените гори на североизточната австралийска провинция Куинсланд.