Най-невероятните планински върхове на Земята

Това са най-честите асоциации, свързани с представата за една планина. И има защо. Тя е онова природно образувание, което винаги изглежда величествено и достолепно, без значение от формата, размера и височината.

Покоряването на планинските върхове пък е едно от най-големите постижения на човечеството. То е сериозно изпитание на волята и упоритостта и създава емоция, несравнима с нищо друго. Не са малко смелите мъже и жени, които се изправят срещу редица препятствия, включващи замайващи вертикални скали, големи надморски височини и температурни амплитуди, само за да достигнат до мечтаните върхове.

Кои са най-невероятните сред тях, ще разкажем в тази статия.

Хималаите и връх Еверест, Непал

Никой списък не би бил пълен, ако не включва връх Еверест. Той се намира в Махалунгурския дял на Хималаите, на границата между Непал и Тибет. Със своите 8 848 метра е световен първенец по височина и един от най-известните върхове в света.

Цялата хималайска планинска верига се разпростира на площ от 2 400 км, като образува дълга дъга от северозапад на югоизток. Появява се вследствие на сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плоча. Ширината на веригата варира от 150 км на изток до 400 км на запад.

Върхът е кръстен на британския геодезист сър Джордж Еверест – един от основните изследователи, участвали в измерването на Индийския субконтинент, когато е открит и измерен и най-високия връх в света.

Статутът му на най-висок връх в света привлича катерачи от всички категории – от начинаещи до много опитни. Първото изкачване е осъществено през 1953 г. от планинарите Шерпа Тензинг и Едмънд Хилари, а от тогава до днес връх Еверест е изкачен от около 5000 души – два пъти повече хора от тези, преплували Ла Манша. Трудните маршрути обаче са довели и до над 300 смъртни случая.

Първото българско изкачване е направено на 20 април 1984 г. от инженера Христо Проданов. Той е и първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да използва кислороден апарат. Събитието е едно от най-големите в съвременната българска история, но и най-трагичните, защото експедицията завършва трагично, тъй като Проданов не успява да слезе от планината.

Връх Алпамайо, Андите, Перу

Връх Алпамайо е провъзгласен за „най-красивият връх в света“ от немското списание “Alpinismus” през 1966 г. Намира се в национален парк Уаскаран и се издига на височина 5947 м. Той е един от символите на Перуанските Анди. Има ясно изразена пирамидална форма и е винаги покрит със сняг.

Заради своята отдалеченост и трудно достъпно положение, върхът става известен в Европа едва през 20 век. Първото успешно изкачване е извършено на 20 юни 1957 г. от немска експедиция, която минава по северния ръб и така стигат до най-високата точка. Едва през 1975 година обаче е създаден истинският и най-използван маршрут за изкачване – „Ферари“. Той е кръстен на италианския алпинист Казимира Ферари. Смята се за най-прекия маршрут, но същевременно с това и най-опасния, поради наличието на огромни ледени късове.

Връх Отеману, Бора Бора

Най-високата точка на планината Отеману вероятно разкрива невероятни гледки към лагуната и кораловите рифове заобикалящи остров Бора Бора. Казваме вероятно, защото изкачването до върха е невъзможно, тъй като крехките му вулканични скали са твърде чупливи и опасни.

Красотата на острова обаче може да бъде видяна от склоновете на планината. Отеману и съседът му – планината Пахиа, са наследници на угаснал вулкан, някога действал в центъра на острова.

Скалите Бънгъл Бънгъл, Австралия

Скалите Бънгъл Бънгъл са ерозирало възвишение в национален парк Пурнулулу, Австралия. Те представляват стотици карстови пясъчни образувания, приличащи на гигантски пчелни кошери в характерните черен и оранжев цвят. Някои от тези скали са с височина стотици метри.

Планинският масив се е образувал преди около 360 милиона години чрез реките и потоците, извиращи от платото Кимбърли. Милиони години тези води са пренасяли ерозирал пясъчен седимент в т.нар. „разливна зона” и с течение на времето образували сегашните скали.

Издигайки се в средата на стотици квадратни метри камениста и неприветлива пустош, скалите останали извън полезрението на хората. До 1982 г. само няколко австралийци – скотовъдци и местни аборигени, знаели за съществуването на Бънгъл Бънгъл.

Изкачването им е строго забранено поради неустойчивата им и чуплива повърхност.

Матерхорн, Швейцария

Алпийският връх Матерхорн обхваща границата между Швейцария и Италия. Със своите 4 478 метра височина той е по-нисък от прочутия Монблан (4 810 м.), но поразителната му пирамидална форма, както и гледката към китното градче Цермат, която се разкрива от там, го правят един от най-красивите в света.

Представлява живописен остатък от скален блок, издигнат при сблъсъка на континентите Африка и Европа преди около 50 млн. години.

Матерхорн е изкачен за пръв път през 1865 г. от британеца Едуард Уимпър. Триумфът му обаче е сладко-горчив, тъй като 4 от 7-те алпинисти в групата му намират смъртта си по време на слизането.

В наши дни над 2000 смели алпинисти изкачват върха ежегодно. На желаещите да го покорят се препоръчва изкачване по северозападния швейцарски ръб (Hörnli ridge) през летния сезон. Предизвикателството обаче не трябва да бъде подценявано – освен най-красивият, той е и най-опасният връх в Алпите.

Ама Даблам, Непал

Ама Даблам е една от най-величествените планини в света и истинска мечта за алпинистите. Името и означава „Огърлицата на майката“ – дългите ридове от всяка страна изглеждат като ръцете на майка (ама), защитаващи детето си, а висящият ледник (даблам) прилича на огърлица с изображения на боговете.

Разположена е успоредно на Еверест, в сърцето на долината Кхумбу и предоставя невероятни гледки към върховете Лотце, Макалу, Чо Ою и Еверест.

Най-високия връх на Ама Даблам носи същото име и по форма много наподобява Матерхорн. Вертикалните скали и острите оголени хребети на 6 812–метровия връх го правят един от най-трудните за изкачване. Алпинистите задължително трябва да имат много техника, умения и предишен опит в изкачването на голяма надморска височина.

Първото изкачване на Ама Даблам е на 13 март 1961 година. До върха стигат Майк Гил от Нова Зеландия, Бари Бишъп от САЩ, Майк Уард от Великобритания и Уоли Романез от Нова Зеландия. Първото българско изкачване пък е извършено на 23 ноември 2009 г. от алпинистите Яна Христова, Калина Шипкова, Георги Георгиев – Черен, Мариан Вълчев, Жеко Вътев и Илиан Кинов – Цайко.

Килиманджаро, Танзания

Със своите 5895 метра Килиманджаро е най-високата планина в Африка и е един от прочутите първенци на континента. Планинският масив е образуван от три изгаснали вулкана – Шира, Мауензи и Кибо.

Известна е със своята ледникова шапка, която обаче прогресивно намалява в последното столетие. Първото изкачване на най-високия връх на Килиманджаро – Ухуру е през 1889 г. от Ханс Майер и Лудвиг Путшелер. Оттогава масивът се превръща в предпочитана дестинация за катерене. До върха може да се стигне по 6 различни маршрута, като всеки е с различно ниво на трудност. Там обаче има дървена кутия, в която се съхранява книга, където всеки, изкачил върха, може да запише името си.

Серо Торе, Патагония

Впечатляващото на връх Серо Торе е не толкова височината му от 3128 метра, а предизвикателствата, които поставя пред алпинистите, решили да го изкачат. Той наподобява скално-ледена игла с остър връх, което, съчетано с вечно лошото време и високата техническа сложност, респектира и най-добрите катерачи.

Серо Торе е най-високият връх във веригата планини, разположени в Патагонската ледена шапка. За пръв път е изкачен през 1959 г. от Чезаре Маести и Тони Егер, а първите български следи са оставени от Мартин Маровски и Виктор Варошкин на 6 януари 2016 г.

Олимп, Гърция

Считана за голямо гръцко съкровище, планина Олимп е известна точка на географската карта, както и обект, свързан с множество митове и легенди. В Гръцката митология тя е упомената като домът на 12-те гръцки бога. Връх Митикас (2 918 м.) е най-високият връх в планината, втори по височина връх на Балканите, както и най-висока точка в цяла Гърция.

Първото успешно изкачване на върха е на 2 август 1913 г. от швейцарските планинари Фредерик Боасона и Даниел Бо-Бови. В наши дни опити за изкачване правят около 10 000 души годишно, но по-голямата част от тях стигат само до връх Сколио.

През 1938 г. планината става част от първия национален парк в Гърция – Олимп, а през 1981 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО като биосферен резерват. Олимп е известен с изключителното си биологично разнообразие, със своите 52 върха и множество дълбоки проломи. Цялата планина е разположена върху площ от 500 кв. км.

Връх Вихрен, Пирин

Накрая, но не на последно място, ще завършим с връх Вихрен – най-високият връх в красивата и достолепна Пирин планина и един от 100-те национални туристически обекта. Той е висок 2914 м. и в втори по височина в България, а на Балканския полуостров – трети. До 1942 г. носи името Елтепе („връх на бурите“).

Вихрен прилича на огромна четиристенна пирамида. Изграден е от мраморни скали, което е основната причина за оскъдната растителност там. Въпреки това Вихрен е дом на редкия за България еделвайс, както и на кадифеночерните пеперуди еребии, наричани „живите цветя на Пирин“. В източното подножие на Вихрен се намира и най-старото иглолистно дърво в България – черна мура на повече от 1300 години.

Особено страховит и трудно пристъпен е северният склон, познат като Казаните, оформящ почти отвесна стена, висока до 300 м. Тя е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти Мозел и Ауер

Другите много по-често използвани маршрути до върха са от страната на хижа „Вихрен”, от страната на Кутело и по ръба Джамджиеви скали.