adwise

Битът на Пирин

България е една от малкото страни в света, която се отличава с изключително богати, и разнообразни традиции, обичаи, вярвания и дори кухни. Всичко това се дължи на факта, че макар и малка по площ, страната ни се дели на цели 6 етнографски области, всяка от които има свой собствен облик – неповторим и различен от останалите, но допълващ колоритната обща картина.

Те са Добруджанска, Северняшка, Тракийска, Шопска, Странджанска, Пиринска и Родопска. Всяка се откроява със свой собствен чар и специфика, но тук ще разгледаме подробно най-малката от тях - Пиринската.

Къде се простира?

Пиринската етнографска област се простира в югозападната част на България и граничи с две държави и три други етнографски области. На запад достига до Македония, на север граничи с Шопската етнографска област, на юг с Гърция, а на изток и североизток с Родопската и Тракийската етнографски области, както и селищата по поречието на р. Места.

Едни от по-големите градове, които обхваща територията ѝ са Благоевград, Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Разлог, Банско, Мелник и др.  По територия обаче, Пиринската етнографска област е най-малка.

Традиции, фолклор, облекло и кухня в Пиринската етнографска област

Най-силна отличителна черта на Пиринската фолклорна област са обичаите, които тамошното население съхранява и пресъздава и до днес. На първо място по популярност неизменно са Кукерите – шествени маскарадни игри за прогонване на злите сили и здраве на цялото население, датиращи по нашите земи от стотици години. Те привличат интереса и вниманието не само на хора от цялата страна, но и на много чужденци, основно заради уникалните кукерски  костюми, каквито няма никъде другаде по света. Кукерския фестивал, който се провежда в Разлог например е в списъка на Европейската федерация на маскарадните и карнавални градове.

Коледуването също е стар обичай, характерен за цялата страна, но в този регион населението е успяло да го съхрани. На много места там, основно по-малките, всяка година коледари тръгват по домовете в нощта на Бъдни вечер, за да прогонят лошото със своите песни.

На следващо място, по-малко известна, но също толкова колоритна пиринска традиция е т. нар. „свинска сватба“, която въпреки името си не означава свещен съюз между мъж и жена. В дните около Коледа и Нова година, с коленето на прасета и събирането на цялото село на една софра, се отпразнувала добре свършената работа през останалите сезони. Традицията се спазва и до ден днешен в много селища в областта, въпреки че в повечето случаи се канят предимно роднините, но който и да мине е добре дошъл.   

Както всеки друг регион, така и пиринския има и своя традиционна сватба. Тази традиция обаче в днешно време повече се разиграва на различни фестивали и изложения, отколкото наистина да се спазва напълно. Пиринската сватба е богата на обреди и ритуали, като важно значение има както начинът, по който ще се омеси питката, така и как ще се сплете булката, как ще се избръсне младоженецът и т.н. Старинните пирински сватби траели по седмица, защото братът на младоженеца заедно с другари, обикаляли 7 дни преди празника из цялото село, за да поканят колкото се може повече народ. Това започвало още в понеделник, а сватбите преди се правели в неделя.

Отличителна черта на Пиринската фолклорна област е и наситеният ѝ с песни, танци и типични музикални инструменти фолклор. Тук се играят характерни хора́ и танци, които обаче са повлияни от македонския и гръцкия фолклор, както и от шопската етнографска област. Те са умерено бързи, с  много движения и подскоци, но има и такива, които са по-бавни. Любителите на българския фолклор ще разпознаят четворното, малешевското, македонското, мелнишкото, струмското, ширто и  джангурицата, които са типични пирински хора́. Интересен факт е, че традицията повелява за всяка пиринска песен да има отделно хоро. 

Те се изпълняват по съпровода на характерните за Пиринската етнографска област инструменти, които са тъпан, тамбура, гайда „джура”, зурна, зилове (наподобяват чинел, но са в по-малък размер), овчарска свирка.

Като всяка друга етнографска област, и Пиринската се отличава с определено традиционно облекло – женско и мъжко, или т. нар. носии. Те наподобяват македонските и в тях винаги преобладава червения цвят, богати са на шевици и гайтани. Женската носия се състои от риза, сая като горна дреха, червен или на ивици вълнен пояс, тясна дълга престилка и накити като ушници или забрадки за главата, колани или пафти за кръста, дебели шарени чорапи и цървули.
Мъжката носия пък е лека, основно бяла на цвят, прилепнала към тялото и се състои от бяла риза, тесни крачоли от бял вълнен плат, къс вълнен елек, червен или тъмночервен вълнен пояс, чорапи, цървули и черен калпак.

Ще познаете пиринските песни най-вече по текстовете за героизъм.  За разлика от родопските, например, в тези няма толкова орнаментика, но има резки извивки. Сред по-известните от тях са  „Кой уши”, „Ако умрам, ил загинам”, „Миле Попйорданов”, „Морен сокол пие”, „Имала майка едно ми чедо”, „Зайди, зайди, ясно слънце”, „Пирине, Пирине”, „Белите манастири”, „Градил Илия килия”, „Йовано Йованке”, „Земи огин, запали ме”, „Назад, назад, моме Калино”, „Брала мома капини”, „Лудо младо”, „Катерино моме”, „Македонско девойче”, „Лиляно моме”.

Те са често изпълнявани на маса, на която винаги присъства поне едно от традиционните за Пирин ястия, а именно - чомлек, чеверме, домашни питки и погачи, катък, кървавица, суджук, собствени овчи млека, а наред с тях и банска капама, бански старец, катино мезе, с които е особено популярен Банско.

Банско е един от характерните за Пиринската област градове, който и до днес пази живи традиции. Ежегодно там се организират по няколко и различни фестивали, на които се изпълняват песни и танци, има надигравания, готвят се традиционни гозби и се представят стари занаяти. Навръх Нова година пък – на 1 януари, всяка година в Разлог се провежда пъстър кукерски карнавал, който събира хора от близо и далеч. Да се види на живо определено си заслужава, а с вече приполовилия месец ноември е време да се помисли по-сериозни и за плановете за коледните и новогодишните празници.   

Ако вече сте били в региона на Пиринската област, то вероятно ви е направило впечатление, че често могат да се открият ръчно изработени дървени неща. Причината е, че от край време дърворезбата е един от основните занаяти в областта, който се е запазил и до днес.

Друг традиционен занаят в миналото било тъкачеството, което също се е запазило и до днес. Изработването на традиционни китеници, черги и други тъкани изделия е много характерно в наши дни за общини като Разлог, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и др. Традицията е жива и в селата, където в почти всяка къща има стан и се тъче за приготвянето на чеиз на бъдещите булки.